Всеки си научава урока..

Всеки си научава урока рано или късно. По трудния или по лесния начин. И си плаща скъпо. Понякога с парченца от душата си, понякога с различни части от тялото си. Но винаги си плаща. Както за доброто, така и за лошото в живота.

И това не е някаква жизнена справедливост, според която живота съди живеещият го, а просто последица от действия, които човек, съзнателно или не, предприема сам срещу самия себе си. От незнание. От бързане. От страх да не се изтърве нещо... 

Няма как да знаеш, дали огъня е горещ, освен ако не се опариш. И да се опариш не е справедливост, а последица от твоето действие. Само така получаваш опит и знание. По трудния или по лесния начин. От теб зависи. 

Понякога раната е лека и зараства бързо, друг път обаче те оставя белязан за цял живот. И единственото важно, което получаваш е урока. И колкото по-слъпо си платил за него, толкова по-ценен е той за теб. Затова, когато губиш нещо в живота, не губи заедно с него и урока.