Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил
Би ли хванал в ръката си отиващите ми надежди и копнежи? Би ли ги пазил, би ли се грижил за тях така, както аз не бих. Ще ги подържиш ли известно време, защото аз не мога сега. Тежат ми. Искам да съм лека и да се рея свободно. Без надежди, без страхове, без очаквания. Тежат. С тях сърцето ми непрестанно желае. Душата ми копнее, а разочарованията се редят едно след друго. Подръж ги, моля те, нека си почина от тях. 
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )