Като играчки на пружина.
Срещаме се и се разминаваме едни други, като играчки навити на пружина. На среща: изкуствено "здравей", изкуствено "добре съм", придружени от изкуствена усмивка, която угасва зад ъгъла, щом се разминем. Присмиваме се едни на други, заради минималните успехи, въпреки неимоверните ни усилия. И не отчитаме достойнствата на другите, макар да копнеем някой да отчете нашите.
Искаме да сме открити и доверчиви, но толкова камъни са хвърлили върху черупките ни, че сме ги направили тройно по-дебели. И се пазим. А предпазливо не се обича, не се сприятелява, не се живее.
После се озоваваме в същия сюжет, от който се опитваме да излезем.
Търсим любов и подкрепа, но ние самите не я даваме. Навиваме пружината си за малко, опитваме се да сме заинтересовни и човечни, а след това градим още по-дебел пласт върху черупките си.
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )