Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил
Странно нещо е живота. Дърпа те натам накъдето искаш да отидеш, а щом се запътиш, пред теб се изпречват купища препиядствия, които ти вземат силите. Докато се завъртиш си станал на 30 и едва си положил основите. Щастието е кратко, а борбата дълга. Това е живота. Опитваш, опитваш и след всеки опит идва нов.. А времето е ценно, то не остава. Повлича след себе си всички копнежи, желания и идеи, които не си успял да осъществиш навреме. Защото или се действа на момента, докато ентусиазма е пиков или всичко оставя там, където не е могло да бъде. 
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )