Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил
С времето, човек започва да осъзнава истински важните неща ,за които си струва да хаби нерви - следователно и тези, за които не трябва. Имаш ли здраве и близки, хора на които можеш да се обадиш и прегърнеш, всичко друго е безпочвено и безмислено. Едни от най-самотните хора и празни хора са именно тези,които имат и мислят ,че притежават всичко. Живота не е сграда,не е имот,не е заведение,не е нова кола, нито пък е бизнес схема. Досега не съм виждал човек да се връща от пазар без плик, а да успее да носи всички продукти с ръце. В живота е същото - нито ще можем да вземем всичко, което искаме с нас, нито пък ни е нужно. Ежедневието за някой е мечта за много други.
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )