От консуматорство към създаване?

Мисля си, че живеем във време, в което сме заляти от страшно много информация и имаме достъп до абсолютно всичко. Това от своя страна води до дезориентация и пренасищане. От което пък, за мен, следват два позитивни извода: Единият е, че когато минем през еуфорията да сме навсякъде и да правим всичко, следва спокойствието, на това, да правим само това, което ни харесва, където, с когато и както ни харесва. 🎯

Т.е. филтрираме по-лесно онова, което би ни изгубило времето, като се придържаме към приоритетните и приятни за нас занимания.

Другият позитивен извод е, че след толкова много информация, а заедно с нея и прилежащия й информационен боклук и пошлотия, човек започва да изпитва глад за стойностни неща. Започва да търси неща, които са направени с душа. Започва вместо да облича тялото си, да храни душата си. Не е ли чудесно?! 🍀