Вярвам и знам, че един ден или все някога, все някак си, идва момент, в който всички усилия биват възнаградени. Всеки труд бива оправдан. Всяка битка - заслужаваща си.. А също знам, че и цялото щастие и интересност е, не толкова в крайния резултат, а в пътешествието към целта. В опознаването на новостите по пътя. В разгадаването на дупчиците, в които можеш да попаднеш, в проучването на камъчетата, в които можеш да се спънеш, в търсачеството да си намериш приятна компания, пъ тувайки.. Ами, интересно си е. Не са ли голям майтап хилядите пъти, в които си сменял посоката, променял си себе си.. И някак си знаеш, че всичко това си има някакъв смисъл, за който вероятно ще разбереш по-късно, когато навържеш точките след дистанция на времето. Сякаш пътищата си имат някаква тайна цел, за която много често пътуващият не подозира. И извън тази романтичност в последното изречение, все пак има нещо, което, така или иначе, осмисля всички обърканости в един живот... И знаейки го, усещайки го, ил
Или вдигаш платната и приемаш попътния вятър, или гребеш срещу течението. Кораби много и пътища много. Различни скорости, различни пристанища. Някои плават нагоре по течението на реката, решени да намерят златната мина. Други плават към детството, като се ровят за играчки в кофата за боклук. Всъщност няма правилно. Вятърът няма адрес и няма телефон. Един носи носталгия, друг довява бъдещето в краката ти. Какво друго ти остава, освен да останеш на палубата и да се насладиш на момента, в който той разрошва косата ти?
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислиш? : )